Приказка за жената с черно-бял свят

Приятелка наскоро сподели: „Като бях малка си мислих, че хората преди са виждали света черно-бял – такъв, какъвто е в старите снимки и филми.“ Това ни подсети за една забравена история. Приказка за жената, която наистина виждала света само в два цвята – черно и бяло. И за магията, която оцветила този скучен светоглед.

Имало едно време…

една тъжна жена. Нейното ежедневие било еднообразно – работа и вкъщи. След това малко домакински задължения, няколко разменени думи със съпруга и с децата ѝ. Но най-тежко за понасяне било чувството на носталгия и самота. Жената живеела далеч от родния си дом. Тази болка по него се засилвала вечер, когато останела сама с мислите си. После заспивала, често плачейки, без да помни кога точно умората е надделяла над тъгата.

„Утрото е по-мъдро от вечерта“, гласи една чудесна поговорка. Ала за тази жена утрото не било нито по-мъдро, нито по-хубаво. Защото нямало значение дали е нощ, или ден – тя виждала света в едни и същи цветове – черно и бяло. Откакто се помнела, всички ѝ говорили колко красив е светът и какви неописуеми багри има. Ала тя не можела да разбере това, тъй като от новородена виждала само двата цвята. Редица лекари, специалисти, дори и магьосници опитвали да излекуват този проблем. За съжаление, безуспешно. Жената просто свикнала светът ѝ да е скучен, монохромен, монотонен. Такъв, какъвто бил самият ѝ живот.

Ала един ден…

на вратата се почукало. Жената тъкмо се била върнала от работа и вършела домакински задължения. Все още била сама в дома си и се замислила, преди да отвори. Когато все пак се престрашила, на прага я чакала кутия. Нямало и следа от човек, но пък била оставена бележка, на която с красив почерк пишело „Изненада за теб“. Жената не знаела какво означава изненада, но със сигурност било нещо, което е за нея. Ето защо се навела, взела кутията и я отворила.

О, чудо! В момента, в който направила това, видяла как кутията, досега черно-бяла в нейните очи, започнала малко по малко да се оцветява. Първо средата ѝ, а след това всяко ъгълче придобили съвършени, невиждани досега от нашата героиня цветове. После ръцете ѝ, които винаги били сиви, станали с цвета на човешка кожа – цвят, който жената не познавала досега. Самата жена станала цветна, красива, различна – това тя видяла, когато побързала да се затича към огледалото.

Магията обаче не спряла дотук…

Оцветяването сякаш било заразно. То се предавало на абсолютно всеки предмет, цвете, прашинка, които жената докоснела. А те, от своя страна, го предавали също. И така, в рамките на минути, всичко придобило неописуемите багри, за които тя само била слушала от дете.

Тогава жената усетила промяна не само външно, но и вътрешно. Сърцето ѝ лудо заблъскало от щастие, отдавна забравено от нея. Не можела да задържи усмивката си, а и не искала. Веднъж излязла от сивото ежедневие, тя вече била готова да остави тъгата, самотата, носталгията да си отидат. И така живяла до края на дните си – в пъстрота, щастие и пълноценност.

Ако искаш да разбереш какво се е криело във вълшебната кутия, която оцветила черно-белия свят на героинята и направила живота ѝ щастлив, кликни на бутона и виж: